Гъвкаво работно време и благополучие на работниците
Гъвкавостта на работата може да има положителни и отрицателни последици за работниците и техните семейства, работодателите и обществото като цяло.
За работниците гъвкавото работно време все повече се признава като основен фактор за тяхното благосъстояние. Работниците търсят гъвкавост, за да посрещнат своите лични и семейни нужди, включително грижи за деца, възрастни хора, образование и здравеопазване. Гъвкавостта по отношение на работното място и график дава на работниците усещане за контрол над работата и повишава удовлетворението им от работата, като по този начин подобрява тяхното здраве и благосъстояние.
За работодателите и организациите гъвкавостта на работата допринася за способността им да привличат и задържат работници и влияе върху ангажираността и производителността на работниците. Липсата на достъп на работниците до гъвкави опции е важна причина в някои случаи за голям процен текучество в някои компании.
От обществена гледна точка гъвкавостта на работното място, може да осигури непрекъснатост на работата, ако се наложи невъзможност за работа ня място, както това беше факт за много професии по време на продължаващата пандемия.
Не всички последици от гъвкавостта обаче са положителни. Например размиването на границите между професионалния и личния живот поради работата у дома може да повлияе негативно на работниците и техните семейства.
Тъй като се очаква значението на гъвкавостта на работата за работниците, работодателите и обществото като цяло да продължи да нараства, скорошно проучване на NIOSH оценява разпространеността на гъвкавостта на работата и как тя е свързана с благосъстоянието на работниците. Въпреки че няма стандартна дефиниция за гъвкавост на работата, проучването използва три общи показателя:
- Гъвкавост на местоположението, измерена като работа у дома поне веднъж седмично.
- Гъвкавостта, измерена като способността да се отделя време за семейни нужди (вземане на отпуск без затруднения)
- Гъвкавост на графика, измерена като способност да се променят часовете за започване и прекъсване на работата.
Проучването оценява гъвкавостта на работниците в зависимост от демографските и социално-икономическите характеристики, индустриите и условията на работа. Използвани са четири показателя за благосъстояние, включително:
- Стрес на работното място.
- Удовлетворение от работата.
- Броят на дните с ограничения на активността поради лошо здравословно състояние през последните тридесет дни.
Проучването идентифицира няколко статистически значими асоциации между показателите за гъвкавост на работата и благосъстояние през разглеждания период, включително:
Работата у дома повишава вероятността от стрес на работното място с 26% и удовлетворението от работата с 67%. Въпреки че това откритие може да изглежда нелогично, други проучвания също са показали, че гъвкавостта на работата може да насърчи баланса между работата и семейството и, от своя страна, удовлетворението от работата, но също така може да засили конфликта между работата и семейството, като заличава разделението между работни и неработни области.
Вземането на отпуск без затруднения намалява вероятността от стрес на работното място с 59%, намалява дните с ограничения на активността с 22% и удвоява вероятността от удовлетворение от работата.
Възможността за промяната на графика намалява вероятността от стрес на работното място с 20% и увеличава вероятността за удовлетворение от работата с 60%.
Това е едно от много малкото проучвания, които представят статистически данни за разпространението на гъвкавостта на работата през последните години. Констатациите му могат да послужат като основа, тъй като бъдещи проучвания изследват гъвкавостта на работата по време на пандемията и след това.
Очаква се гъвкавостта на работата да бъде все по-важен фактор за благосъстоянието на работниците в бъдеще. У нас диалогът по темата вече беше поставен с предложените промени в Кодекса на труда относно „правото на изключване.За „правото на изключване“ след работно време се говори от периода на пандемията и навлизаето на работата от разстояние. Това означава да се защити личното време на всеки служител и работник. Идеята е да се преустановява работата от разстояние след работно време. Служителят или работникът да не може да осъществява електронна комуникация с работодателя по време на междудневната и седмичната почивка.
Към този момент предложението за изключване все още не е прието и разписано в Кодекса на труда.
Последните изменения в Кодекса на труда са обнародвани в брой 85 на ДВ от 10.10.2023 г., с които се въвежда електронния регистър на заетостта и електронния трудов запис (наричан разговорно „електронна трудова книжка“.)