Как да разпознаем, че имаме Burnout?
През 80 –те години на миналия век в психологичната теория и практика се появява понятието Burnout – синдром на професионално прегаряне.
Първоначално професионалното прегаряне е било установено при специалисти, работещи в благотворителни организации и медицински учреждения. След това групата на рисковите професии се разширява, като към нея се прибавят педагози, юристи, политици, мениджъри, полицаи и социални работници.
Изследванията през последните години показват, че симптоматиката на бърнаут може да се прояви и при хора, които дълго време се грижат за болен член на семейството.
Професионално прегаряне не е загуба на творчески потенциал, не е реакция на скука, а по-скоро е проблем, който възниква на фона на стреса, предизвикан от междуличностно общуване.
Първият тест, чрез който се прави оценка на нивото на професионалното прегаряне определя шест основни области на несъответствие, които водят до професионално прегаряне, а именно:
- Изисквания към работещия и неговите реални възможности.
- Стремеж към независимост в работата и степента на приложен контрол.
- Вложени усилия в работата и недооценка на приносите.
- Отсъствие на позитивни взаимоотношения с работния колектив.
- Отсъствие на справедливи взаимоотношения в работата.
- Етични принципи на личността и изискванията на работата.
Професионалното прегаряне е състояние на физическо, умствено и емоционално изтощение, придружено от усещане за неефективност от работата при хора, практикуващи професии в социалната сфера.
Синдромът на изпепеляване се проявява със следните симптоми:
–ФИЗИОЛОГИЧНИ СИМПТОМИ – хронична умора, понижена устойчивост към вирусни и простудни инфекции, намален имунитет на организма, промени в апетита и съответно в теглото;
–КОГНИТИВНИ СИМПТОМИ – апатия, липса на нови идеи, рутинност при изпълнение на задълженията, ригидност в мисленето и действията, отдръпване, дистанциране, негативно отношение към зависимите хора, а понякога към колегите и началниците, отрицателно отношение към работата;
–ЕМОЦИОНАЛНИ СИМПТОМИ – чувство за провал, безнадеждност, чувство за вина, безпомощност, повишена раздразнителност и нисък толеранс към забележки и различни мнения, недоверие, мнителност, намалена чувствителност за разбиране, липса на емпатия.
–ПОВЕДЕНЧЕСКИ СИМПТОМИ – намалена работоспособност и ефективност, вечни оплаквания, мрънкане и недоволство, склонност към крайни форми на поведението /рязко отдръпване, агресивност/ и рисково поведение – повишена употреба на алкохол и цигари, вземане на опиати и др./
Хората, работещи в сферите на здравеопазването, образованието, обслужването и занимаващи се всекидневно и интензивно с проблемите на други хора са подложени на риск от професионално прегаряне. Не е лесно ежедневно да подпомагаш решаването на проблемите на другите. Понякога това е свързано с отрицателни и негативни емоции, с натрупването на гняв, обида, разочарование, които създават неясни и подтискащ ситуации, често съпътствани от сложни гами от чувства.
Причините за поява на синдрома се дължат на личностната характеристика на отделния индивид, на работната среда и условията на труд и на ролевите конфликти.
Стадии в развитието на синдрома на бърнаут:
1. Стадий на “медения месец” – по време на тази фаза, индивидът е значително удовлетворен от своята работа. Големите надежди и очаквания към работата, към творческата свобода на работното място и възможностите за реализация създават у него много високи очаквания. Ако условията на високите очаквания липсват, синдромът се развива изключително рядко, защото още в самото начало в работата не се влагат много и изключително големи надежди и много енергия. Много големите очаквания водят винаги до огромни разочарования.
2. Стадий на пробуждането /стагнация/ – в тази фаза, засегнатия започва да разбира, че неговите високи очаквания и надежди по отношение на професията, реализацията и възможностите за развитие в тази професия не са такива, каквото са били в неговите представи. В резултат на това откритие някои започват да работят по-интензивно и по-продължително, други са обхванати от отчаянието и апатията, но все още изпълняват съвестно задълженията си. Дистресът се увеличава и в следствие на това се появява умората, гневът, неудовлетвореността. Жертвите на бърнаут стават вяли, уморени, фрустрирани, губят увереност в силите и в професионалните си възможности.
3. Стадий на загуба на работния тонус /хронична умора/ – през този период повишеният интерес към работата постепенно отстъпва и се заменя с постоянно раздразнение и чувство на умора. Много често се изменят ритъма на хранене и сън. Страдащите от синдрома често намират странични теми за занимание, за да компенсират стреса, на който са подложени. Проявяват се и първите физически признаци – безсъние, чести заболявания, промяна в апетита и теглото. Нерядко се увеличава консумацията на алкохол, медикаменти, наркотици, развива се повишена страст към пазаруване. Губи се интересът към работата и се снижава продуктивността на труда, едновременно с това се увеличава раздразнителността, агресията или апатията към работата, проявява се цинизма и критичността по отношение на хората, с които се работи, колегите и работодателя. Често към края на този стадии се развиват хронични заболявания, които още повече намаляват работоспособността и засилват негативното отношение към работата.
4. Стадий на пълно “изгаряне” – между първата и тази, последна фаза на протичане, могат да преминат години /средно 3-4 години/, но понякога са достатъчни и само няколко месеца. Основният симптом в тази фаза е чувството на отчаяние. Страдащият се чувства “изцеден” и единственият изход, който вижда е напускането на работа, като в същото време не желае и не може да избяга от отговорността за нея. Проблемите в този стадии придобиват остра форма и вече реалността за физическото и психическото здраве на човека е много сериозна. като последици от бърнаута могат да са мозъчните инсулти, нервно-психично изтощение, суицидни мисли. По-голяма част от страдащите се смятат за виновни за случилото се и вследствие на отчаянието не виждат изход от ситуацията.
Стратегиите за справяне с професионалното прегаряне могат да бъдат промяна на условията на труд и смяна на работното място или личностова промяна чрез повишаване на личния капацитет
като и в двата случая са необходими баланс между работа и почивка, тренинги за справяне със стреса и бърнаута, балансиране чрез хоби, спорт и други интереси.
