Кодексът на труда урежда правото на работника или служителя на различни видове отпуск – основен и допълнителен платен годишен отпуск, неплатен, за обучение,  за бременност, раждане и майчинство, за временна неработоспособност и т.н.

Платен годишен отпуск

Съгласно чл. 155, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. За да ползва това право е необходимо да е придобил най-малко 4 месеца трудов стаж. Без значение е дали този стаж е при един или повече работодатели. Веднъж придобито, правото на платен годишен отпуск се запазва до края на трудовата дейност на работника или служителя.

Минималният размер на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск, като тези категории работници и служители и минималният размер на отпуска са определени с наредба на Министерския съвет.

Платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. (Молба за отпуск)

Работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Това е предвидено, тъй като правото на платен годишен отпуск се смята за основно трудово право на работника или служителя и неговото предназначение е възстановяване на изразходваната работна сила. Работодателите са длъжни да създадат ред за ползване на отпуските, като информират работниците в началото на годината за полагаемите дни и да ги поканят да заявят ползването на останалите от предходната година.

Отлагането на платения годишен отпуск е уредено в чл. 176, ал. 1 КТ.

„Отлагане” означава, че платеният годишен отпуск не е ползван през календарната година, за която се отнася, а поради настъпване на определено в закона обстоятелство/причина, отпускът се отлага за ползване през следващата календарна година.

Работодателят има право да отложи ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година поради важни производствени причини – чл. 176, ал. 1, т. 1 КТ. Работодателят може да отложи ползването на платения годишен отпуск, но при условието, че е осигурил на работника или служителя ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск (чл. 176, ал. 1, т. 1 КТ във вр. с 173, ал. 5, изречение трето КТ). 

Работникът или служителятсъщо има право да отложи ползването на платения годишен отпуск – чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ.

Ползването на платения годишен отпуск се отлага, когато работникът или служителят ползва друг вид отпуск. (друг вид е например: отпуск за изпълнение на граждански, обществени и други задължения, неплатен отпуск, служебен или творчески отпуск, отпуск за обучение, отпуск при временна неработоспособност, отпуск поради бременност, раждане и осиновяване и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и др.).

Ползването на платения годишен отпуск се отлага по искане на работника или служителя със съгласието на работодателя. За да бъде отложено ползването на платения годишен отпуск, освен искане на работника или служителя, е необходимо съгласие на работодателя.

Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през първите шест месеца на следващата календарна година.

Всички дни отпуск могат да се ползват до края на двегодишната им давност, независимо дали са отложени или не за следващата календарна година.

Давността на отпуска започва да тече от следващата годината, за която се полага отпускът. Например до края на 2022г. могат да се използват последно дните от 2020г. Ето защо е необходимо своевременно в началото на всяка година работодателите да уведомяват служителите си за оставащите дни отпуск и да се направи план кога да се вземат дните отпуск, чиято давност ще изтече през съответната текуща година.

Давността спира за периода, в който работникът или служителят използва друг вид отпуск – за бременност и раждане, за гледане на дете и т.н.