Работниците и служителите, които извършват дистанционна работа, ползват същите права, свързани с организацията на работа и здравословните и безопасни условия на труд, регламентирани в българското законодателство, с каквито се ползват работниците и служителите, които работят в помещенията на работодателя.

Дистанционната работа може да се осъществява под формата на „надомна работа“ и „работа от разстояние“ като и  в двата случая в Кодекса на труда е поставено изискване към работодателя да осигури на работника или служителя, извършващ надомна работа или работа от разстояние, здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ), както и квалификация, преквалификация и обучение.

Как обаче в тези случаи се извършва преценка по отношение на признаването на злополука за трудова? Ако работещият у дома излезе да изхвърли кошчето с отпадъци и си счупи крака, поради това, че се е подхлъзнал по пътя, това трудова злополука ли ще бъде или ще бъде битова? Или ако служителят реши да използва предоставеното му от работодателя оборудване за лични цели и настъпи злополука, ще бъде ли работодателят отново отговорен за трудова злополука?

След възникване на инцидент работодателя има задължение да разследва злополуката. Това важи във всички случаи независимо къде и как е била извършвана работата. В хода на разследването се събират писмени показания и се изяснява цялата фактическа обстановка около инцидента. При това разследване следва да стане ясно дали злополуката е станала през време и във връзка или по повод на извършваната работа или е станала докато служителят е вършел изцяло лична работа, независимо, че това може да е станало и в работно време.

В законодателството е посочено какво е „трудова злополука”:

“Трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО” е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

“Трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО” е злополука, станала по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:

1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;
2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;
3. мястото за получаване на възнаграждение.

В действащия нормативен акт към настоящия момент обаче липсва специално уточнение дали тя се случва в офис или в домашни условия. Безсъмнено обаче се прилагат едни и същи нормативни предписания и в двата случая.

Разследването на злополука, станала извън помещенията на работодателя ще е по-затруднено, защото ще се разчита основно на показанията на пострадалия или негови близки, но на база на тези показания и останалите документи, които работодателят е задължен да подготви и представи в НОИ ще се издаде разпореждане дали злополуката се приема за трудова или не.

Всъщност няма значение дали даден инцидент е настъпил е помещение на работодателя, в дома на служителя, през работно време или не. Това, което има значение, за да се определи дали злополуката е трудова и работодателят следва да носи отговорност, е с каква цел е извършвана дейността, при която е станала злополуката – дали е била във връзка или по повод на извършваната работа/извършвана в интерес на предприятието или е била извършвана изцяло в личен интерес.

Например служител е изпратен от работодателя до пощата да вземе фирмен колет. По пътя бива блъснат от автомобил. Злополуката ще се приеме за трудова, защото дейността е извършвана в интерес на работодателя.

В друг случай служител през работно време може да реши да излезе до пощата и да вземе колет, който си е поръчал за лични нужди. Ако по пътя бъде блъснат от автомобил злополуката няма да бъде трудова, защото дейността, която е извършвана, когато е станала злополуката не е нито във връзка или по повод на извършваната работа, нито е извършена в интерес на предприятието.

При евентуален спор следва да се има предвид, че в съда се допускат свидетелски показания  и всичко е въпрос на доказване, поради което е добре още при разследването на настъпила злополука да се събере максимално много информация.