Не е тайна, че поемането на нови ръководни роли като тази на лидера може да бъде обезсърчително за някои хора в началото, особено ако не смятат или имат съмнения и резерви, че отговарят на всички критерии за позицията. Изследвания в областта показват, че самото съмнение в успеха и лидерските способности може от своя страна да ги „задуши“.

Предишни и по-традиционни психологически теории за лидерството биха могли да допринесът за такива съмнения, тъй като те се фокусират върху „вродените“ качества, които притежават всички велики лидери и идеята, че „лидерите се раждат и не се създават“.

Тези теории са проблематични защото се фокусират върху лидерите като личности и приписват резултатите на групите, които водят, на тяхното лидерство: груповият успех се дължи на голямото лидерство, а груповият провал е също само заради лидера. Всъщност традиционните теории за лидерството правят да изглежда да си велик лидер непостижимо, особено за онези, които вече не са сигурни в способността си да ръководят.

Добрата новина е, че по-скорошни теории предполагат, че не е нужно да сте „естествено роден лидер“, за да бъдете добър лидер на работното си място. Тези идеи за лидерство насочват фокуса си към групови процеси и по-точно как лидерите и групите, които те ръководят, работят заедно за успех. Една такава теория е трансформационното лидерство, което изоставя микроуправлението и постоянното наблюдение и вместо това предлага най-ефективното лидерство да включва вдъхновяване и насърчаване на другите да работят за целта на групата. Трансформационното лидерство също така подчертава необходимостта от създаване на организационна култура, която е в съответствие с вашите цели.

Този модел на лидерство произтича от теорията за социалната идентичност. Според теорията за социалната идентичност хората са мотивирани от желанието си за членство в група, принадлежност и социална идентичност.

От тази гледна точка лидерите са най-ефективни, когато:

• Лидерите са представители на групата: когато членовете на групата могат да се идентифицират с лидер, те са по-склонни да приемат ръководството и да го възприемат по-скоро като застъпничество.
• Лидерите действат в интерес на групата: членовете на групата са по-склонни да следват лидери, които според тях действат в техния интерес
• Лидерите оформят идентичността на групата: лидерите популяризират идентичност, която е прототипна или идеалистична за групата. Лидерите създават структура (цели, дейности, практики), която изгражда идентичноста на групата, например изграждане на здравословни навици на групата на работното място.

Според теорията за социалната идентичност, добрият лидер представлява и въплъщава организацията на групата и иска и действа е неин интерес. Най-важното е, че хората в групата знаят колко полезно за тях е това работно място и работят заедно с колегите си, за да създадат позитивна организационна култура.

Най-малкото разбирането на теорията за лидерството от този широк спектър от психологически перспективи може да ви помогне по пътя ви да станете добър лидер на работното място.

Свържете се с нас за повече информация относно обученията за мениджърски и лидерски умения, които Институт за човешки ресурси предлага. Контактна форма