Как да четем емоциите в организационен контекст

/в /от

Повечето корпоративни обучения разглеждат емоциите и професионалните умения като две паралелни, понякога дори изключващи се линии. Реалността е, че емоциите не са „шум“ в системата, те са самата система. Те са суровите данни, които предхождат всяко логическо решение и в организационен контекст емоциите са най-бързият преносител на информация. Те са ранна предупредителна система, която светва дълго преди Excel таблиците да покажат, че проектът се проваля.

Професионалното умение е инструментът, емоцията е теренът

Каква е разликата:

Професионалните умения (Hard Skills) определят дали можете да свършите работата. Емоционалната интелигентност обаче определя дали ще ви бъде позволено да я свършите ефективно в контекста на групата.

Представете си, че професионалните умения са мощен двигател. Ако обаче не разбирате емоционалната динамика на средата, вие ще се опитвате да карате този двигател в блато. Можете да сте най-добрият финансов анализатор, но ако не усетите, че бордът на директорите е в режим на „оцеляване“ (страх), вашите рационални аргументи за инвестиции ще звучат като шум.

Професионалното умение казва: „Този проект има нужда от нов софтуер.“ Емоционалната интелигентност забелязва: „Мениджърът се чувства застрашен от тази промяна, затова ще представя софтуера като инструмент, който ще подчертае неговите успехи.“

Разликата е фундаментална: твърдите умения (професионалните) са вашата способност да решите уравнението. Eмоционалната интелигентност в офиса е способността да разберете защо никой не иска да чуе новото предложение в 16:30 ч. в петък.

Организационната „омраза“ към истината

Да разчиташ емоции в офиса е по-трудно, отколкото в личния живот, защото професионалната етика налага маски. В организациите съществува неписан “пакт за емоционално прикриване”. Този пакт в света на бизнеса наричаме с думата „професионализъм“. Нестандартният подход изисква да се гледа там, където още не е посочено от графиките и цифрите, че “проектът се проваля” или “текуществото е твърде голямо”.  Ето как да гледате под повърхността:

  • Микро-реакции при вземане на решения: Не гледайте човека, който говори. Гледайте тези, които слушат. Скръстените ръце, отклоненият поглед или лекото повдигане на вежда при споменаване на бюджет или краен срок казват повече от официалното „Съгласен съм“.
  • Енергийното ниво на екипа: Емоциите в организацията са „заразни“. Ако лидерът е в състояние на пасивно-агресивен стрес, това се проявява като внезапна тишина в общите канали за комуникация или формализиране на разговорите.
  • Разминаване между думи и действия: Когато някой казва „Няма проблем“, но забавя отговорите на имейли, твърде вероятно е да не виждате просто мързел. Вие виждате неизказана съпротива или прегаряне (burnout).
  • Ерозия на ентусиазма: Когато един доскоро креативен служител започне да бъде просто изпълнителен, той вече е напуснал фирмата психически. Това не е професионализъм, това е емоционално оттегляне. Професионалните умения все още са там, но двигателят (креативността) вече не е свързан с колелата и в недалечно бъдеще този служител или ще напусне, или ще започне да се разболява по-често, или просто ще използвате професионалните му умения без да се възползвате от истинския му талант.
  • Тежестта на йерархичното мълчание: Най-важната емоция в една стая често е тази на най-овластения човек. Останалите неволно синхронизират микро-мимиките си с неговите. Ако искате да разберете истината за един екип, наблюдавайте ги, когато лидерът излезе от стаята. Тази внезапна промяна в „атмосферното налягане“ е реалната емоционална карта на организацията.

Високата емоционална интелигентност всъщност е вид емоционален арбитраж. Това е способността да купиш „спокойствие“, когато всички продават „паника“.

Когато в офиса избухне криза, професионалните умения на всички се сриват, защото префронталната кора на главния мозък (отговорна за логиката) се изключва под стрес. В този момент човекът, който може да „разчете“ колективната паника и да я назове, без да се поддава на нея, автоматично ще поеме лидерството. Това е магия, която може да се научи, когато разбираме какво е емоционална интелигентност и се опитваме да я тренираме и прилагаме в ежедневието си и в офиса.